Казуси

Данъчна основа и бартер между свързани лица при замяна на служебен автомобил с друг актив

Когато става дума за замени, попадаме в хипотезата за бартер по реда на чл. 130 от ЗДДС, т.е. за случаи, при които плащането по извършена доставка е уговорено не в пари, а изцяло или частично под формата на стоки и/или услуги. По силата на чл. 130 ЗДДС при тях се приема, че има две насрещни доставки. Всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, съответно – за купувач на това, което получава. На основание чл. 130, ал. 2 ЗДДС тези доставки могат да настъпят като данъчно събитие в различни периоди от време.

В случаи на бартери насрещната доставка с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие се счита за авансово плащане по втората доставка, настъпваща по-късно във времето (ал. 3, чл. 130). Съгласно законовите разпоредби тя следва да бъде обложена с ДДС преди да е извършено реално прехвърляне на собственост върху стока или извършване на услуга, както и преди да е получено авансово плащане.

Чл. 26, ал. 7 ЗДДС постановява, че при плащане по доставка, осъществено изцяло или частично в стоки или услуги, данъчната основа на всяка от насрещните доставки ще е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса. При наличие на услуга, данъчната основа ще представлява сумата на направените преки разходи за нейното извършване. Ако данъчната основа не може да бъде определена по този ред, тя ще е равна на пазарната цена на предоставяната стока или услуга, определена към датата на възникване на данъчното събитие.

Важен за отбелязване е фактът, че размерът на данъчната основа за получено авансово плащане се равнява на този на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.

Пример:

Търговско дружество разменя с друго регистрирано по ЗДДС лице 5-годишен лекотоварен автомобил (категория N1) срещу урегулиран поземлен имот (УПИ). Страните не са осъществили сделката посредством парично плащане. Тъй като тя касае  вещни права върху недвижим имот, замяната е оформена с нотариален акт.

В 5-дневен срок от датата на нотариалния акт, на която възниква данъчното събитие и за двете доставки, лицата трябва да съставят фактура, която да съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1 ЗДДС. И двете сделки подлежат на данъчно облагане. Доставчикът на автомобила ще начисли косвен данък върху данъчната основа при придобиването му (приемаме, че тя е била 70 000 лв.), а лицето, прехвърлило УПИ, ще формира основа за облагане от 25 000 лв. (това е цената, на която година по-рано то е закупило имота). По този начин доставчикът на автомобила следва да начисли ДДС в размер на 14 000 лв., като ще получи фактура за придобиването на УПИ, в която ще е налице данък в размер на 5000 лв.

Съгласно чл. 26, ал. 7 ЗДДС, в случай че при бартер възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, но страните са му придали парично изражение, то данъчната основа ще се определя по общия ред. С други думи, уговореното парично изражение за стоките/услугите ще се смята за стойностен израз на възнаграждението, което се дължи на всеки от доставчиците по бартерната сделка.

Пример:

Нека онагледим ситуацията като вземем за пример сделката между двете регистрирани по ЗДДС лица, според която те си разменят автомобил срещу УПИ. Ако е налице съгласие от страна на двете дружества и в нотариалния акт е посочено, че за тях имотът и МПС имат еднаква стойност, в размер например на 30 000 лв. без ДДС, именно тя ще е данъчна основа и на двете насрещни доставки. Така и в двете фактури данъчната основа ще бъде 30 000 лв., а начисленият данък – 6000 лв.

При замяна между свързани лица, на дневен ред излиза ал. 8, чл. 26 ЗДДС. Според нея в случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС данъчната основа на всяка от насрещните доставки към датата на възникване на данъчното събитие ще представлява пазарната цена на доставяната стока или услуга. Това е факт при наличие на някоя от хипотезите на букви „а’’ – „в’’ от чл. 27, ал. 3, т. 1.

 

Коментари

Добави Коментар