Казуси

Доходност и държавни ценни книжа

В края на януари големи институционални инвеститори изявиха желание да закупят държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност над 200 млн. лв. Правителството обаче им продаде за 50 млн. лв., тъй като такава сума бе предвидило предварително.

Търсенето на ДЦК от страна на банки и фондове не бива да буди изненада – Министерството на финансите не бе правило аукцион от 8 месеца. Интересът на инвеститорите към този вид дълг е налице поради практически безрисковия му характер.

Падането на лихвите по банковите депозити е причина все повече физически лица също да са заинтригувани от възможността да закупят ДЦК. Ръстът на инфлацията предполага и повишаване на тяхната доходност, което е още една предпоставка за голямо търсене.

Преди няколко години МФ предлагаше целеви ДЦК за граждани със стъпаловиден купон, и такива, индексирани към инфлацията, но емитирането им бе преустановено. По този начин индивидуалният инвеститор има възможност да извърши директна покупка на междубанковия пазар, където трябва да се конкурира с големи инвеститори като банки, застрахователи, пенсионни и взаимни фондове. Другите възможности за инвеститора са взаимен облигационен фонд или борсово търгуван фонд (ETF), базиран на ДЦК. Там сумите за влизане са по-малки и се управляват от професионални мениджъри.

ДЦК се считат за най-безрисковата инвестиция, но това невинаги е така, защото не е изключено държава да обяви фалит и мораториум по дълга – например България през 90-те години, както и Аржентина през 2001 г. Инвеститори в нейни облигации бяха много италиански семейства, които нямаха други алтернативи и трябваше да се съгласят да получат по-малко от инвестициите си след преструктуриране на аржентинския дълг.

Днес ситуацията в България е коренно различна – равнището на дълга е едно от най-ниските в ЕС, бюджетът е относително балансиран, а от края на деветдесетте години има въведен валутен борд. Всичко това дава възможност на правителството да се финансира изгодно както на вътрешния, така и на външния пазар.

Чрез покупката на ДЦК инвеститорът финансира държавата, а тя му изплаща годишен купон. При по-дългосрочни книжа е налице и по-висока лихва по тях. Тя се определя от рейтинга на държавата и риска, който носи.

ДЦК се търгуват на финансовите пазари. С други думи, доходът по тях, освен от лихвата, зависи още от търсенето и предлагането. Това оказва влияние върху тяхната цена.

Тук идва ролята на ключовия термин – „доходност”. Доходността представлява функция между лихвата и цената на облигацията – колкото по-висока е цената, толкова по-ниска е доходността и обратното. Важно за отбелязване е, че с напредване на времето до падежа, доходността започва да пада.

Без значение на каква цена е придобита една ДЦК от инвеститора, тя ще бъде изплатена по номинал на падежа. Върху него се начислява и лихвеният купон. В случай, че цената на облигация е по-висока от номинала, се казва, че тя се търгува с премия, а когато е по-ниска – с отстъпка.

На теория ДЦК са най-безрисковият инструмент и за сравнима срочност доходността по тях е по-ниска, в сравнение с обикновен депозит. Лихяите по депозитите в България се облагат с данък в размер на 8 %.

В България например доходността на едногодишните ДЦК в момента е от порядъка на минус 0,10-0,20%, докато лихвите по депозити при различните банки варират между 0-0,5%.

Сравнението с по-дългосрочните ДЦК обаче води до коренно различни данни. Големият спад на лихвите по депозитите в последните години увеличи търсенето на български ДЦК от страна на индвидиуални инвеститори. През 2015 и 2016 г. голяма част от дългосрочните спестявания се насочиха към местни ДЦК, най-често с 10-годишен матуритет, при доходност между 2 и 3%. Допълнително се реализира и значителна капиталова печалба от по-високата цена на облигациите.

Изчисленията показват, че в краткосрочен план е най-изгодно да се закупи дългосрочна облигация при добра цена, от която да се получава фиксиран купон за няколко години, а след това да се продаде преди падежа с капиталова печалба, което още повече би вдигнало доходността й.

При сравнение на двата инструмента от значение е кои банки предлагат депозити. Тези с български собственици са по-зависими от вътрешния пазар и поради това дават по-високи лихви по влоговете. Банките с чуждестранно участие в собствеността имат доста по-ниски лихви по депозитите, тъй като разчитат на ресурс от банките-майки.

Предимствата на местните ДЦК са в две основни направления: 1) деноминирани са предимно в левове, т.е. те са удобни за спестители в местна валута; 2) имат по-висока доходност.

Предимството на чуждестранните облигации е свързано с наличието на огромен избор от възможности в зависимост от склонността към риск на инвеститора, предпочитана валута и др.

Коментари

Добави Коментар